СОУ “Христо Ботев” съществува още от паметната 1925 година. Тогава – преди 90 години – на 1 ноември се открива първото българско светско училище в родопското селце Шейх Джумая /някогашното име на Джебел/. Училището се открива по настояване на жителите на селото. Решението за това се взема на 22 септември същата година на заседание на Мастанлийската училищна окръжна инспекция. Младата ентусиазирана учителка от София Стефана Овчарова изнася първите си уроци в една малка стаичка. Започва работа с 15 ученици .Училището е настанено в една единствена стая с примитивна покъщнина- една груба маса, сковани дъски, които служат за чинове и една черна дъска. Единственото пособие е тебеширът.
Първоначално училището носи името “Св. Св. Кирил и Методий”. След госпожица Овчарова тук идват още много учители- Надя Вълчева, Кина Златева, Надежда Касабова, Георги Сапунов и още много други. През 1927 година училището нараства от една на четири паралелки, броят на учениците е вече 50. Чувства се нужда от класни стаи и на училището са предоставени стаи в двуетажната сграда на някогашния полицейски участък в центъра на града. През 1929/30 година училището е вече прогимназиално, като се премества в нова училищна сграда, която се е намирала зад днешната пощенска сграда . Първият класен наставник в това училище е учителката Станка Златева. През 1936 година училището се премества в специално построена сграда – някогашният Център за работа с деца. По онова време учениците са вече 300. През 1959 година се сливат двете училища в Джебел-българското “Св. св. Кирил и Методий” и турското “Назъм Хикмет”, като вземат за патрон името на великия български поет и революционер Христо Ботев. Учениците са вече 700. Обединеното училище “Христо Ботев” започва своя пълнокръвен живот, но сградата е малка да побере учениците от двете училища. Налага се построяването на ново училище. Първият му етаж е построен през 1962г., а през 1972 година училището е разширено с построяването на втори етаж . През 1974/1975 година основното училище прераства в ЕСПУ /единно средно политехническо училище/. През 1985 година е настанено в сегашната удобна и модерна сграда, в която разполага с чудесна база-специализирани кабинети, с много класни стаи, физкултурен салон, актова зала, столова, обширна спортна площадка .
Много са работилите в училището учители, които с апостолски дух, с дълбока човешка преданост са надмогвали трудностите, отдавали са сили и съвест за просвещението и духовното единение на хората от Джебелския край .
В 90-годишната си история училището непрекъснато се развива, обновява и модернизира, за да придобие днешния облик на единственото в града СОУ – училище с утвърдени традиции, със сърцати, всеотдайни педагози и с амбициозни ученици.
В училището работят редовни, висококвалифицирани кадри,което е гаранция за изграждане на трайни знания у учениците ,за развитие на техните заложби и умения в науката и техниката, в изкуството и спорта. Професионалният труд и качественият учебно-възпитателен процес са гаранция за добрите резултати в подготовката на възпитаниците на СОУ”Христо Ботев”, които са конкурентноспособни на пазара на образованието и труда у нас. Материално-техническата база осигурява добри условия за ефективен учебно-възпитателен процес, при който наред с теоретичните знания, се изграждат и практически умения, развиват се способности и навици за социална реализация на младото поколение.Успех за училището са профилираните паралелки с информатика и биология и паралелката с чуждоезиково обучение. Висок е процентът на младите възпитаници на училището, които продължават своето образование във висши учебни заведения.
Погледнем ли назад във времето, виждаме ,че СОУ “Христо Ботев” е училище с традиции, синоним на професионализъм, буден творчески труд, всеотдаен труд, толерантност и уважение.Това е училище, в което въпреки трудностите на времето учителите са успявали да съхранят,да обогатят и предадат добрия опит,свързан с най-доброто от българската образователна традиция.
